ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

  

   Скъпи родители, добре дошли в нашия сайт, който стартира на 14 септември 2010г. по случай новата учебна година!

Тук ще намерите интересни и полезни неща за работата ни както в часовете, така и при самоподготовката.

Ще получавате информация за провеждането на родителски срещи и решенията взети на тях, както и за други мероприятия на класа.

Материалите за самостоятелна работа са примерни и ще бъдат за съответните тематични единици по предмети.

Презентациите ще може да изтеглите и гледате с натискане клавиша F5 на първия ред на клавиатурата. Понеже информационното пространство е ограничено, те също ще бъдат подменяни.

Очаквам вашите мнения за развитие на сайта и съвместното му  обогатяване през учебната година.

  

БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА УЧЕБНА ГОДИНА!
БЪДЕТЕ ГОРДИ С ДЕЦАТА СИ, ТАКА КАКТО АЗ СЪМ ГОРДА С ТЯХ!

  

Как да общуваме с децата си?

Ти си най-важното нещо в живота ни... Най-лошите и най-хубавите изрази, които можете да кажете на детето си.  С погрешни думи и заплахи родителите могат да оформят децата си отрицателно за целия им живот.  Най - красивите изрази Ти си най-важното нещо в живота  За детето това е най-хубавото нещо, което можете да му кажете, че то е център на внимание във вашия живот.   Горда съм с теб, ти го направи толкова добре  Когато хвалите детето си за нещо, което то е направило, тогава вие го подтиквате към самостоятелни инициативи и доверие в самото него.   Поплачи си  Когато детето ви плаче или се страхува, оставете го да се наплаче. Не го притискайте, а му позволете да отреагира по собствен начин личните си преживявания. Така то се научава да владее чувствата си.   Човек винаги може да сгреши  Убедете детето си, че от грешките може да се научи нещо .   Направи това, което ти се иска  Оставете детето си да прави това което иска, не планирайте всяка негова свободна минута.   Обичам те такова, каквото си  Така вие създавате чувство у детето на сигурност и признание. Обичам те! Това е най-хубавото изречение, което изобщо може да се каже на едно дете. ИЗБЯГВАЙТЕ  Най-лошите изрази  · Ти си толкова тъп Който непрекъснато казва на детето си, че е тъпо, когато прави нещо погрешно, не бива да се учудва, когато и детето накрая почва да вярва, че всичко, което върши, е погрешно. Често пъти тези деца са лоши ученици и не са обичани от съучениците си · Защо не си като... Вземи пример от брат си или сестра си. Защо не можеш да бъдеш като тях. Тези думи никога не могат да бъдат разбрани като комплимент. Така вие отнемате на детето си неговата индивидуалност. · Понякога ми се иска изобщо да не съм раждала деца Така си мислят родителите, но не бива никога да го казват на децата си. Това е най-лошото отблъскване на детето и то предпочита никога да не е било родено. · От колко много неща се лиших заради теб Едно изречение, което предизвиква у децата гняв и чувство за вина. Вие искате детето да разбере, че то е виновно за това, че животът ви е протекъл не както сте искали. Как да реагира то? Да напусне дома ли? · Ти си лъжец, ти си крадец Повечето от децата лъжат и крадат. Разликата между право и забрана му става по-късно ясна с опита и възпитанието. Обяснете на детето си, че да лъжеш и да крадеш не е редно, но говорете за поведението, а не обиждайте детето. · Възрастните винаги са прави Научете детето да има респект от другите хора, но не искайте сляпо послушание спрямо възрастните, за да не тръгне то един ден със съвсем непознати хора. · Чакай само да се върне баща ти Тази закана може да доведе до това, че детето ви цял ден да изпитва страх от срещата с баща си, който дори може да се превърне в омраза. Проблемите между детето и майката трябва да се решават между тях, не бива да се прехвърлят към другия партньор.

Как да помогнем така, че нашата помощ наистина да е градивна? -

1. Самостоятелност

Да се справя доколкото е възможно само със задачите. Да не вършим неговите задължения.

2. Постоянство

Да оказваме контрол. Да не му позволяваме да се отказва лесно при първата трудност.

3. Отговорност

Да не отнемаме отговорността му да внимава в час за поставените задачи за домашно като го учим да разчита на възрастните и съучениците си.

4. Увереност

Да го обгръщаме с топлина и внимание и да му показваме, че в трудни моменти може да разчита на нас.

УСПЕХ, СКЪПИ РОДИТЕЛИ !

ЗАЕДНО ЩЕ СЕ СПРАВИМ!

 

 

Ученето е сложен процес.

    Човек учи от раждането си до самия край. Ученето е многостранен процес. Освен двете основни страни, учител и ученик, върху него оказват влияние семейната среда и отношения, обществената среда и приятелските кръгове,  медии, бит, култура, религия, мода …т.н.

      Важна роля има семейството, в частност – родителят.  За съжаление обаче училище за родители няма, а професията родител е денонощна / „28ч” на денонощие/ и е най-отговорната и трудна работа. Трудно е , когато детето е бебе и плачът  е необясним. Трудно е,  когато му растат зъби, трудно е,  когато прохожда, трудно е,  когато се учи да се храни самостоятелно, трудно е,  когато трябва да свикне с ДГ, но най-трудно е , когато започва същинското учене – І-ХІІ клас.

      Често пъти в желанието си да изглеждаме перфектните родители,  се държим по-глупаво и неадекватно от самите деца. Струва ни се, че нашето генийче е оглупяло, а ние не сме в състояние да направим нищо. Чуждите деца, пишат по- добре, не забравят домашните си, не плачат и не капризничат, а нашето…

       Родителите изпадат в ужас и не знаят как да се справят с тези проблеми. А те не са болка за умиране, защото за всяка болежка си има билка и тя е добре позната, просто не сме се сетили за нея.

  Ето ги проблемите:

- ученикът не помни поставеното домашно.

- не желае да започне самоподготовка.

- написва бързо и небрежно домашните си.

- плаче и нежелае да се подготвя под предтекст, че му е трудно.

- прекъсва самоподготовката с оправдание за умора.

 А сега за билките и отварите или как родителят да се справи с тези трудности!

       При първите два проблема, успокоение за вас е, че не сте единствените. Повечето родители си блъскат главите върху въпроса: „Какво ви е домашното?” или кръстосват шпаги с Иван, защото той не желае да учи, а времето…

 Е, забъркайте следната отвара:

 Разпитайте внимателно детето си как е протекъл денят в училище. Не започвайте с въпроса какво имате за домашно, а почнете от интересните за него неща. Какво се случи интересно? За какво говорихте в час? Разберете какво му е направило най-силно впечатление? Подтикнете го да преживее отново урока и тогава се поинтересувайте за поставената домашна задача. Можете дори да поиграете с него на учител и ученик, като детето е в ролята на учител. Така няма начин да не разберете, какво точно се е случило и съвсем естествено ще преминете към темата за домашните задачи.

 Вторият проблем е свързан с качеството на изпълнение на домашните упражнения. Това е важен проблем, тъй като е свързан с изграждане на сериозно и отговорно отношение към учебния процес. От подготовката на домашните зависи степента на усвоеното знание. Те не са само затвърдяване на наученото, а и предпоставка за надграждане и ориентир към новото. Ето защо родителят трябва да създаде условия за нормално протичане на процеса на самоподготовка. Условията са не само битови /естествено и те са важни/, но и психологични. Оптималното време за самоподготовка според психолозите е от 15 до 17 часа. До това време родителят трябва да е подготвил психически и да е успял умело да мотивира детето да седне и да започне изпълнението на своите задачи. Самият процес на самоподготовка е много сложен. Родителят взима участие в него само с напътствия, насърчения и оценка. Той не е активната фигура. Детето трябва само да се справи с упражненията, като задължително получи оценка за своя труд. Всички домашни се проверяват, коментират и оценяват. Изтъкват се хубавите и лошите страни, като приоритета се дава на положителните неща. Виждайки задоволство в очите на родителя си детето изпитва гордост и увереност в собствените си сили, придобива самочувствие и желание за повече работа.

НИКОГА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ЗАПЛАХИ, ОБИДИ, СИЛА, ПАЗАРЛЪЦИ, НАКАЗАНИЯ.

БЪДЕТЕ СТРОГИ И СПРАВЕДЛИВИ КЪМ ТРУДА НА ДЕТЕТО СИ.

АРГУМЕНТИРАЙТЕ ДОБРЕ РЕШЕНИЯТА СИ. НЕ ОТСТЪПВАЙТЕ. БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ. Децата често ни изпитват и ако открият пробойна в стената, ще се промушват винаги през нея.

 И така, за да помогне този илач, родителят трябва да запомни ПЕТ думи: мотивирай, напътствай, насърчавай, оценявай, стимулирай.

 Интересни са последните два проблема, когато детето използва плача, умората и сложността на задачата за да се измъкне.

Ами оставете го да си поплаче. А когато вече му е омръзнало го попитайте дали сълзите са му помогнали да напише домашното. Отговорът е естествено :"не" и тогава е ред съвсем спокойно да му обясните, че само трудът е този,  който ще му помогне. Тук много поучителна е приказката за тримата братя и неволята.

 Умората. Предложете му вода, мляко, тоалетна. Дайте му междучасие, но засечете време – 10 -15мин. Направете го така, че и детето да може да следи времето – покажете на часовника. Така ще постигнете двоен ефект – вашето дете неусетно ще научи отмерването на времето по часовник и същевременно ще придобие навици за точност. Вие също трябва да бъдете точни – не удължавайте междучасието!!!!

 Трудните задачи. Не мога.

 Понякога това е мотив за измъкване, но понякога е истина. Трябва внимателно да се уверите за кой от двата случая става въпрос. Измъкването е резултат от пробойни във вашето родителско поведение. Ако често сте вършили неща вместо дете си, то сега отново ще опита да ви използва. Не отстъпвайте, дори ако трябва на следващия ден да отиде без домашно. Нека понесе последствията и отговорността за своите действия.

БЪДЕТЕ БЕЗКОМПРОМИСНИ, НО НЕ ГРУБИ !!! ДАЙТЕ МУ ДА РАЗБЕРЕ ВАЖНИЯТ ЖИТЕЙСКИ УРОК, ЧЕ АКО ОСТАВИШ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЩЕ ИМАШ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ РАБОТА.

       Трудността често е реален проблем. Особено в първи клас. Децата не умеят да работят с учебник и тетрадка образец. Нямат добра фина моторика, пространствената ориентация е твърде примитивна, мисленето е нагледно- образно, вниманието е непостоянно..и т. н. Най-честите трудности са свързани с писането и ориентирането върху листа. Раздвижете ръката с упражнения /физически и графични – картинки, рисунки, отделни части/ Упражнете се малко върху упражнителна тетрадка или блоков лист, нека детето да добие увереност. Насърчавайте го дори при най-дребното подобрение. Стойте до него, обяснявайте, отбелязвайте, насърчавайте, но не вършете нещата вместо него, дори и да не сте доволни от резултатът. Не прекалявайте с упражненията. Разнообразявайте дейността, но не отклонявайте вниманието от проблема. Върнете се на него и следващия ден и продължете,  докато не сте убедени, че е преодолян.

  Системността в действията на родителя е изключително важна за правилното израстване на ученика.

Моите съвети свършиха, вероятно те няма да помогнат на всички, но универсално лекарство няма. Всеки от вас сам ще забърка отварата, която му трябва, но за да улучите точната доза, трябва само едно да слушате и чувате децата си. Не случайно в нашият прекрасен диалект, думичката "отглеждам" се заменя с "отчувам". Докато не се научим да чуваме децата си, няма да ги разберем.

Успех в трудната професия – РОДИТЕЛ!!!

 

 

  

ДЕЦАТА СЕ УЧАТ ОТ СВОЯ ЖИВОТ
Дорис Ло Нолти

Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.

Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.

Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.

Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.



Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.

Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.

Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.

Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.

Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.

Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.

Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”